Незавръщане у дома
НЕЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Аз отдавна си казвах: – Не влизай във празната къща.
Тя се храни с души на скиталци и клети бездомници.
Капе залезът – сякаш свещици припламват в прозореца.
И след мръкнало често дъждът като гост се завръща.
Не нощувай сред прашния спомен за дом и стопани.
Стенат още стените и вбесяващо столът прискърцва.
Висне – на гвоздей провесена, пъстрата бабина кърпа,
сякаш знаме развява поръбки – отколе продрани.
Не разравяй огнището, нека да спи пепелта му –
да сънува как някой във скута му бъдник разгаря,
как ухае на мед, на канела, на бърза цигара,
в полунощ как луната блещука сред топка кристали,
и сребрее следата на охлювче в сухата бара –
към света, в който мъртвите с живите не разговарят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
