23.10.2011 г., 10:51

Незрящи

880 0 19

 

 

             Незрящи

 

Все още ли сме толкова незрящи

за видимите знаци на съдбата?

Не чуваме ли разума вселенски,

или не ни устройва резултатът?

 

Защо забравихме за любовта

заложена във нашето сърце?

Къде потулихме човечността,

та Бог ни казва: "Опомнете се!"

 

Превърнахме Земята си във Ад,

населен с дяволи и плужеци,

и всеки нов природен бумеранг

ще ни го връща двойно... с ужаси!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...