Ничии деца
И ето, всяка нощ историята се връща -
стоя на ръба на парапета отвън.
Причината да скоча е една и съща.
Скачам! Но това е просто сън.
Ти ме изостави само веднъж
и от тогава тъгата с мене си играе.
И обляна в мрачен есенен дъжд,
тя в сърцето ми бездна копае.
Вече и аз съм от тях, от забравените деца,
дето самотата ги разяжда из основи.
Дето са с изстинали, бели лица,
дето мъката завинаги ги отрови.
Няма го вече детския плам в очите.
Болката в мен става като две.
Няма кой да спре сълзите,
аз съм просто поредното ничие дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Всички права запазени
Хубаво е,че има такива хора като теб...
