Ничии деца
И ето, всяка нощ историята се връща -
стоя на ръба на парапета отвън.
Причината да скоча е една и съща.
Скачам! Но това е просто сън.
Ти ме изостави само веднъж
и от тогава тъгата с мене си играе.
И обляна в мрачен есенен дъжд,
тя в сърцето ми бездна копае.
Вече и аз съм от тях, от забравените деца,
дето самотата ги разяжда из основи.
Дето са с изстинали, бели лица,
дето мъката завинаги ги отрови.
Няма го вече детския плам в очите.
Болката в мен става като две.
Няма кой да спре сълзите,
аз съм просто поредното ничие дете.
© Михаела All rights reserved.
Хубаво е,че има такива хора като теб...
