purpurna_roza (Михаела)
19 10
Jun 4, 2008, 3:42 PM

Ничии деца 

  Poetry » Other
753 0 5

И ето, всяка нощ историята се връща -

стоя на ръба на парапета отвън.

Причината да скоча е една и съща.

Скачам! Но това е просто сън.

 

Ти ме изостави само веднъж

и от тогава тъгата с мене си играе.

И обляна в мрачен есенен дъжд,

тя в сърцето ми бездна копае.

 

Вече и аз съм от тях, от забравените деца,

дето самотата ги разяжда из основи.

Дето са с изстинали, бели лица,

дето мъката завинаги ги отрови.

 

Няма го вече детския плам в очите.

Болката в мен става като две.

Няма кой да спре сълзите,

аз съм просто поредното ничие дете.

© Михаела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички и особено на теб Миглена! Хубаво е,че има такива хора като теб...
  • Не си ничия-ти си нашето дете.
  • тъжно...болезнено тъжна емоция...
    с обич, Михаела.
  • моментно абстрахирана,но
    душевният мир е изглежда
    наранен...
    опит за поетично предаване и в
    интерес на истината сполучлив !
    браво Михаела !
  • Много тъжно....уникално силно!!!!!Поздрави!!!
Random works
: ??:??