8.11.2011 г., 13:45

Ние, лудите

1.2K 0 6


Широко разтворили ръце
и добре затворили сърце,
ние непрестанно за някъде бързаме. 
Лутаме се, всъщност за себе си здраво вързани.

Не говорим с никого, 
а за бедите си обвиняваме "другите".
В нас трима човека живеят, 
но, разбира се, не ние сме лудите.

Не знаем как да живеем, 
но сме чували как се прави.
И колкото повече дърпаме, 
оковите стават все по-здрави.
 
06.11.11

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Глория Огнянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...