27.06.2014 г., 20:41

Ние под дъжда

1.5K 1 2

Какво се случва в тази държава?
Политическа криза, властта се разпилява.
Всяка вечер в късните новини,
усмивката си губя, търся я призори.


Велика страна с вековна история,
мнозина паднаха, за да бъде пародия.
Подиграхте се с България, костюмарчета с коли,
възмездие ще има, и вас ще ви боли!


Полиция и мафия, ръка за ръка,
гешефти и афери, на хората зад гърба.
Не мисля, че сте нужни, крадливи маскари!
Заради вашето лицемерие, народът скърби!


Не стига това, ами вселената реши,
наказание наложи, с порои ще ни мори.
Бедствия, аварии, човешки беди,
апокалиптична сцена съдбата отреди.


Варненци оплакват къщи и души,
но нехаете Вие в задкулисните среди..
Сълзи и проблеми прерастват в тъга,
слаби и силни, всички сме под дъжда.


Но не можеш събори, българин корав!
Преминал през грък, турчин, кръв и мрак!
Странна порода, свикнала да си трае,
някак си отстоява, изправя се и лае!


Идва време, справедливост ще възтържествува,
огън ще гори, болният ще се излекува!
Героизъм забравен в нашите гърди,
български глас народен силно ще крещи!

 

25.06.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миро Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • "Идва време, справедливост ще възтържествува,
    огън ще гори, болният ще се излекува!
    Героизъм забравен в нашите гърди,
    български глас народен силно ще крещи!"

    Поздравления за стиха!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...