"Ние създаваме собствена реалност". Ноел
И валят притъпените чувства,
събрали се в облак от крясък.
Дните преглъщат болка безвкусна
и обличат се в сивия блясък.
А светът се превърна в отрова,
хранещ с нея всяка секунда,
която отчита само зло и поквара.
Днес смъртта е любовна целувка.
Само небето със звезден фенер,
неуморно търси доброто,
а Луната изгряваща вечер,
събира светулки за светлото утро.
Някак си в "тъмното" има Надежда –
да изгрее с усмивка Човечност,
и Животът щастлив да се вглежда
в обич, вяра и топла сърдечност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Ангелова- Яни Всички права запазени
