И валят притъпените чувства,
събрали се в облак от крясък.
Дните преглъщат болка безвкусна
и обличат се в сивия блясък.
А светът се превърна в отрова,
хранещ с нея всяка секунда,
която отчита само зло и поквара.
Днес смъртта е любовна целувка.
Само небето със звезден фенер,
неуморно търси доброто,
а Луната изгряваща вечер,
събира светулки за светлото утро. ...