Ний жертва паднахме в неравна борба ...
НИЙ ЖЕРТВА ПАДНАХМЕ
В НЕРАВНА БОРБА …
/Почти епитафия …/
Триста години вече я водим –
жертви, несгоди, мъки, лишения …
И пропищяха всички народи
от поне трийсет и три поколения!
„Да!” – на тютюна, „Не!” на пушача …
кръсторазпятно раздира ефира.
Дорде се усмихна … ми идва да плача,
да дращя, да хапя, да ритам, да скачам …
С яд ги отказах … проклети цигари!
Уж ми се радваха – на мен, непушача,
но … станах Изменник, Предател, Магаре …
Така ме наричат! Душата ми плаче …
Хвалят ме стари – ругаят ме млади:
„Как тъй ги отказа! Долен хамалин!” …
Бате ни Бойко … и той ме предаде!
„Ей, Муфто, – ми рече, - я дай да запалим!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
