1.05.2011 г., 11:01

Никакво стихотворение

707 0 0

Къде отиде всичко, аз което дадох -
продаде ли го, мили?
Защо го подари на други
и нямаше представа колко струва,
нали за тебе само съществуват
шлифованите диаманти -
отвън блестят, а вътре гният;
така повърхностен си дегустатор.

Завехнали цветя в кристална ваза
жадуват малко въздух да поемат,
но въздухът е мръсен в твойта стая,
не ще цъфти без нежност роза -
тя пада и повяхва за секунди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...