Ники в Страната на Коледната Магия
Есен с лотусен дъжд ми мокри косите.
Дъжд се разлива в естуарен танц,
прохладно и кратко.
Листата падат пак-горестно и ярко.
Вероломно е знам, в сън и храм-
вятър свещи угасва.
Есен с лотусен дъжд, ме дави
пастелно-монохромно- в дирите на
фавн и бели дриади.
Студено до безкрай, глухарчен сняг
привалва.
Зимата се връща назад, шубите
захвърлих в морето.
Лятото се крие пак, в мускус, пачули
и кехлибар.
Да се върне късно е знам, слънцето
обред на богини.
Студено до безкрай, снежинките
бяла неделя.
Магия от Нарния е знам, дрешника
зимен си отворих.
Палтото си обличам пак, по
Коледните улици го развявам.
Уж приказно е с бенгалски огън
и брокат.
Но тъгата улична светещите лампички
не скрива.
Просяк примолва за парче хляб,
бездомник тиха песен си припява.
За изгубен дом, пристан и топлота
човешка.
Куче опашка си върти, за милост, за
трохичката последна.
Няколко Кибротопродавачки стоят,
с последни клечки изгорели Надежди!
В небето една звезда трепти, с последни
светлинки от Рая!
Палтото си обличам пак, по
Коледните улици го развявам.
По тях мъртва тишина кънти, луна в
кандило се припалва.
Песента се чува едвам, с ридаенето на
вдовици.
Последната лепта тежи, колкото
торба с жълтици!
Ангелите отлитат далеч, долавайки
фалш и лицемерни усмивки.
Добри сме и благи тогава, обличайки
белите ризи.
Под тях се крие лъжа и корист
човешка!
Помияр не е кучето знам, отдавна с човека
смени си местата!
Песента се чува едвам, вятър разчупва
снежна нафора.
Човек не умира без да е дал късче-
любов и топлинка нечовешка!
19.12.2023г
Николай Василев
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
