cheshire_cat (Питър Хайнрих)
238 68
26.08.2007 г., 14:27 ч.

Никога... Къде... 

  Поезия
575 0 4
Аз съм причина и следствие от
порива си за развитие.
Когато перата ми пораснат достатъчно
дълги, ще мога да докосна Небето...

А дотогава твоите очи с цвят на Октомври
ще ме преследват в съня, ще се чудя
къде съм ги виждал, но Никога няма да се
Сетя Къде,
Никога... Къде...

... Защото твърде отдавна-случила се е
Любовта ми към теб, като невъзможно
съществувал във Времето ми изглежда
мигът, когато се гърчех на пода и плачех
джин през очите...

Сякаш Никога не е било...
Къде не е било?
Никога не е било...!

Никога...
Къде...,
Отвръща ехото на Болката в Ума ми.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??