Никога... Къде...
порива си за развитие.
Когато перата ми пораснат достатъчно
дълги, ще мога да докосна Небето...
А дотогава твоите очи с цвят на Октомври
ще ме преследват в съня, ще се чудя
къде съм ги виждал, но Никога няма да се
Сетя Къде,
Никога... Къде...
... Защото твърде отдавна-случила се е
Любовта ми към теб, като невъзможно
съществувал във Времето ми изглежда
мигът, когато се гърчех на пода и плачех
джин през очите...
Сякаш Никога не е било...
Къде не е било?
Никога не е било...!
Никога...
Къде...,
Отвръща ехото на Болката в Ума ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени