Аз съм причина и следствие от
порива си за развитие.
Когато перата ми пораснат достатъчно
дълги, ще мога да докосна Небето...
А дотогава твоите очи с цвят на Октомври
ще ме преследват в съня, ще се чудя
къде съм ги виждал, но Никога няма да се
Сетя Къде,
Никога... Къде...
... Защото твърде отдавна-случила се е
Любовта ми към теб, като невъзможно
съществувал във Времето ми изглежда ...