19.04.2008 г., 19:36

Никога не плача

1.8K 0 19
Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
Хайде, отивай! Няма да плача.
Няма да плувам в дълбока тъга,
няма да викам след тебе: "Почакай!"

Животът върви си със теб и без теб.
Сълзи и сополи няма да бърша.
И туй, че съм някакъв смотан поет
не значи, че аз от любов ще се свърша.

Отивай! Не искам тая тъга
и тая измислена твоя вселена.
Знам вече, че всичко е само лъжа,
че ти си била само буца студена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен ми харесва всичко и "буца студена" и "Сълзи и сополи ",важното е че се усеща написаното.Поздрави!!!6
  • Прекрасен стих!
    Но тази буца и тези сополи някак
    размазват прелестта, която си сътворил!
  • "буца студена" - Това направо ми разби представата за Епитет в Поезията!
  • Е, това ли е всичко, което можа да кажеш? Че си смотан поет?
  • Много хубав стих!
    Така е, щом нещо не е при теб, значи не е било за теб
    Нито си смотан поет, нито има нужда да не се свършваш от любов.
    Има ЕДНА, за която твоята любов е живот! Е, там спокойно можеш да се свършиш Ама не ми се вярва - много, много любов има в теб! Такъв стих!
    Апропо, защо казват, че мъжете не бива да плачат ...
    Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...