19.04.2008 г., 19:36

Никога не плача

1.8K 0 19
Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
Хайде, отивай! Няма да плача.
Няма да плувам в дълбока тъга,
няма да викам след тебе: "Почакай!"

Животът върви си със теб и без теб.
Сълзи и сополи няма да бърша.
И туй, че съм някакъв смотан поет
не значи, че аз от любов ще се свърша.

Отивай! Не искам тая тъга
и тая измислена твоя вселена.
Знам вече, че всичко е само лъжа,
че ти си била само буца студена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен ми харесва всичко и "буца студена" и "Сълзи и сополи ",важното е че се усеща написаното.Поздрави!!!6
  • Прекрасен стих!
    Но тази буца и тези сополи някак
    размазват прелестта, която си сътворил!
  • "буца студена" - Това направо ми разби представата за Епитет в Поезията!
  • Е, това ли е всичко, което можа да кажеш? Че си смотан поет?
  • Много хубав стих!
    Така е, щом нещо не е при теб, значи не е било за теб
    Нито си смотан поет, нито има нужда да не се свършваш от любов.
    Има ЕДНА, за която твоята любов е живот! Е, там спокойно можеш да се свършиш Ама не ми се вярва - много, много любов има в теб! Такъв стих!
    Апропо, защо казват, че мъжете не бива да плачат ...
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...