30.10.2024 г., 17:44

Никой не знае

487 0 2

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ 

 

Как сме мечтали, как сме летели.

Никой не знае. Никой не знае.

Как сме се искали, ръцете притискали.

Никой не знае, никой не знае.

Как сме се любили, ума си изгубили.

Никой не знае, никой не знае.

Как сме се клели, кръста поели.

Никой не знае, никой не знае.

Как сме живели, до днес оцелели.

Никой не знае, никой не знае.

Как сме гладували, как сме студували.

Никой не знае, никой не знае.

Как сме робували, в блатото плували.

Никой не знае, никой не знае.

Как сме се чакали, в тъмното плакали.

Никой не знае, никой не знае.

Как сме се сраснали, двама пораснали.

Никой не знае, никой не знае.

Как се обичаме, как си приличаме.

Никой не знае. Никой не знае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...