daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
23.06.2022 г., 7:39 ч.

Никъде 

  Поезия » Пейзажна, Друга
561 9 14

Този път отведе ме до Никъде.

В толкова безсъници го дирих! 

Тихо е... Крилати са игликите.

Течен е просторът. И се шири

 

чак до абсолютното разтапяне

в морски дъх, зелен пастел и злато.

Сочни устни - пурпурните макове,

пращат куп целувки от зората.

 

Не, не са цветя, а пеперуди са! 

Скромно са накацали по склона. 

Лятото е сянка изумрудена. 

Вятърът е Ничий, да го гоня...

 

Облаци с осанката на лебеди

вярват, че са чист памук без примес. 

Никак не намирам точно себе си. 

Само че не ми и трябва име - 

 

с шепичката свят изпод краката ми

просто ще съм Никоя, Онази...

Слънцето изригва в ято дракони, 

Никаквият спомен да ми пази.

 

Буйни са тревите. И невчесани.

Носят незабравки като шноли.

Идвала съм. Никога. Импресия - 

боровете в тоги дългополи...

 

Там за всеки търсещ има Никъде -

Никак не е точно зад завоя...

Малък свят, до който няма стигане,

но веднъж откриеш ли го, твой е.

 

Свършват ми секундите. Предавам се! 

Бързат пак клепачите да мигнат.

С николкото време за раздаване, 

този път из Нищото ми стигна.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Импресия
Dendu89 (Деница Гарелова) Dendu89
Картини
Импресия
  751  7  5 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По-скоро е трудно да се създаде картина по тези стихове. Браво!
  • Радвам се, че ви е харесало Трудно се пресъздава с думи нещо толкова красиво като картината на Дени, но пък желанието да опитам не ми даде мира.
  • Много е красиво това Никъде!
  • Лирично безвремие!
  • Хубав стих!
  • Много ми хареса.
  • Прекрасно е!
  • Страхотен тандем

    в морски дъх, зелен пастел и злато.
    Сочни устни - пурпурните макове,
    пращат куп целувки от зората.
  • Дени, благодаря за разкошната картина и за музата, която не ми даде да заспя снощи ❤️ Благодарности и за вас, мили момичета!
  • Наистина шедьовър! Браво, Пепи!!!
  • Разкош!
  • Това е един шедьовър, вдъховен от прекрасната картина на Дени. Отвежда душата ми на едно пътешествие там, никъде, където "течен е просторът. И се шири". Много оригинален стих с така умело вплетени картини от
    "Малък свят, до който няма стигане,
    но веднъж откриеш ли го, твой е." Възхищавам ти се!
  • "Буйни са тревите. И невчесани. Носят незабравки като шноли." - И аз "Предавам се!", не разбрах какви треви точно си сложила в лулата, но "този път из нищото" трябва да е същият като на обратно
  • Ооооооо, толкова е хубаво!
    И на мен не ми трябва име ❤️❤️❤️
    Благодаря!
Предложения
: ??:??