Нима...
Нима не бе достатъчно,
че се обичахме
и трябваше ли думи да редим,
да се раняваме излишно,
да се надиграваме
в игра, в която няма победители...
Нима не е достатъчно,
че се обичаме
и можем ли сега да продължим,
да дирим цветовете на дъгата,
да се надлъгваме
и тишината да трошим...
Нима не е достатъчно,
че ще се обичаме
и в себе си ще носим един заряд
на справедливост
и неизпълнени мечти,
и радост,
и сълзи,
и ще се срещаме на кръстопът от сънища,
за да си кажем,
че се обичаме, обичахме се и ще се обичаме -
такива, каквито сме били...
че се обичахме
и трябваше ли думи да редим,
да се раняваме излишно,
да се надиграваме
в игра, в която няма победители...
Нима не е достатъчно,
че се обичаме
и можем ли сега да продължим,
да дирим цветовете на дъгата,
да се надлъгваме
и тишината да трошим...
Нима не е достатъчно,
че ще се обичаме
и в себе си ще носим един заряд
на справедливост
и неизпълнени мечти,
и радост,
и сълзи,
и ще се срещаме на кръстопът от сънища,
за да си кажем,
че се обичаме, обичахме се и ще се обичаме -
такива, каквито сме били...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Георгиева Всички права запазени
