7.03.2012 г., 12:32 ч.

Нима си съществувала 

  Поезия » Любовна
5.0 / 8
804 1 9

Нима си съществувала наистина
или била си само хубав сън,
нашепнат от магията на чувствата,
кристал от нежност в моя тъжен ум.

 

Нима съм те докосвал само с вятъра
и пиел съм те само от дъжда.
Нима в нощта ми с моя свят си плакала,
превърната във капчица тъга.

 

Нима съм виждал само през сълзите ти
и само в тях съм бил бленуван бряг,
разбил се сякаш на цветя - в очите ти
и в тихото на твоя влюбен смях.

 

Нима си съществувала наистина,
там някъде в нощта - далеч от мен,
загледана в кристалите на пръстена...
във който се събуждах... всеки ден...

© Чавдар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »