Нима си съществувала
Нима си съществувала наистина
или била си само хубав сън,
нашепнат от магията на чувствата,
кристал от нежност в моя тъжен ум.
Нима съм те докосвал само с вятъра
и пиел съм те само от дъжда.
Нима в нощта ми с моя свят си плакала,
превърната във капчица тъга.
Нима съм виждал само през сълзите ти
и само в тях съм бил бленуван бряг,
разбил се сякаш на цветя - в очите ти
и в тихото на твоя влюбен смях.
Нима си съществувала наистина,
там някъде в нощта - далеч от мен,
загледана в кристалите на пръстена...
във който се събуждах... всеки ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
