24.03.2020 г., 15:40

Ниша за кома

1.1K 0 1

Бездушни образи се преплитат

като спирали във заразена вода.
Гъста мъгла - тътен на сподавена слепота. 
Силуети на човекоподобни, лишени от тишина. 
Вървят по ред, но в тотална безредица. 
Безхаберието е тяхната висша сила.

 

Лист от обида.
Страници напоени с желаната

по каталог отрова. 
Книга с имена, дати, егн-та, номера

и някакви други абсурдни неща.
Лента с чакащи.
Попълват се бройките.

Заемат се стаите.
Всеки стои на страна - 
стена до стена.
Цената е уговорена.

Предварително платена.
От скъпата да е, искат.
Щрак и готово. 


Уловката:

вдишва се само кислорода от студената машина. 
Никакви странични ефекти.

Безболезнена, ако попиташ. 
Лепенка на безмълвните устни.
Душите ви едва ли ще се почувстват гузни.

 

За всеки има по една уредена ниша - 
за сън, за послушание, за война.
За всеки има по една запазена клетка -

в скъпа или в обикновена опаковка, все тая. 
Във всякакви цветове, 
форми и размери.
С отстъпки или без.
Както и да го гледаш - все е кафез.

Всеки сам си връзва въжето на края.

Упойката добре телата може да омая.

Виждащи слепци пред орда от помазани стрелци.

 

Звук на изкашляна кръв по пода. 
Поглед на полу-мъртвец,

затворен в изящният му скапан дворец.
Парадоксална илюзия преградена

от тънък слой скрежец.
Кома да искаш, ще ти се даде, 
само им кажи кога и къде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...