24.03.2020 г., 15:40

Ниша за кома

1.1K 0 1

Бездушни образи се преплитат

като спирали във заразена вода.
Гъста мъгла - тътен на сподавена слепота. 
Силуети на човекоподобни, лишени от тишина. 
Вървят по ред, но в тотална безредица. 
Безхаберието е тяхната висша сила.

 

Лист от обида.
Страници напоени с желаната

по каталог отрова. 
Книга с имена, дати, егн-та, номера

и някакви други абсурдни неща.
Лента с чакащи.
Попълват се бройките.

Заемат се стаите.
Всеки стои на страна - 
стена до стена.
Цената е уговорена.

Предварително платена.
От скъпата да е, искат.
Щрак и готово. 


Уловката:

вдишва се само кислорода от студената машина. 
Никакви странични ефекти.

Безболезнена, ако попиташ. 
Лепенка на безмълвните устни.
Душите ви едва ли ще се почувстват гузни.

 

За всеки има по една уредена ниша - 
за сън, за послушание, за война.
За всеки има по една запазена клетка -

в скъпа или в обикновена опаковка, все тая. 
Във всякакви цветове, 
форми и размери.
С отстъпки или без.
Както и да го гледаш - все е кафез.

Всеки сам си връзва въжето на края.

Упойката добре телата може да омая.

Виждащи слепци пред орда от помазани стрелци.

 

Звук на изкашляна кръв по пода. 
Поглед на полу-мъртвец,

затворен в изящният му скапан дворец.
Парадоксална илюзия преградена

от тънък слой скрежец.
Кома да искаш, ще ти се даде, 
само им кажи кога и къде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...