Mar 24, 2020, 3:40 PM

Ниша за кома

1.2K 0 1

Бездушни образи се преплитат

като спирали във заразена вода.
Гъста мъгла - тътен на сподавена слепота. 
Силуети на човекоподобни, лишени от тишина. 
Вървят по ред, но в тотална безредица. 
Безхаберието е тяхната висша сила.

 

Лист от обида.
Страници напоени с желаната

по каталог отрова. 
Книга с имена, дати, егн-та, номера

и някакви други абсурдни неща.
Лента с чакащи.
Попълват се бройките.

Заемат се стаите.
Всеки стои на страна - 
стена до стена.
Цената е уговорена.

Предварително платена.
От скъпата да е, искат.
Щрак и готово. 


Уловката:

вдишва се само кислорода от студената машина. 
Никакви странични ефекти.

Безболезнена, ако попиташ. 
Лепенка на безмълвните устни.
Душите ви едва ли ще се почувстват гузни.

 

За всеки има по една уредена ниша - 
за сън, за послушание, за война.
За всеки има по една запазена клетка -

в скъпа или в обикновена опаковка, все тая. 
Във всякакви цветове, 
форми и размери.
С отстъпки или без.
Както и да го гледаш - все е кафез.

Всеки сам си връзва въжето на края.

Упойката добре телата може да омая.

Виждащи слепци пред орда от помазани стрелци.

 

Звук на изкашляна кръв по пода. 
Поглед на полу-мъртвец,

затворен в изящният му скапан дворец.
Парадоксална илюзия преградена

от тънък слой скрежец.
Кома да искаш, ще ти се даде, 
само им кажи кога и къде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...