Нишка от кълбото
Река без име,
далечен спомен -
сърце ранимо
на брега огромен.
Вода без памет
всички тайни пази,
сълза солена капка там е
... вода човек не мрази!
Стъпи в потока на забрава,
който ще запази този спомен,
погледни с усмивка чак тогава
реката, галеща брега огромен!
Реката, която без име остава -
с памет вечна и вечна забрава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Каролина Ташкова Всички права запазени
