Хора - различни (добри, и лоши)
Хайде - дано ми простите!
... Че и с пробитите си галоши -
пак ще ви вадя очите...
Евтина к...ва - евтина слава.
Обличам я като дреха!
Добре, че Божия Син ме познава -
стига ми тази утеха!
Само не схващам - какво ви пречи
моята луда посока?
Всички безумни посоки - са вечни!
Безсилна - всяка жестокост.
Люшната между Рая и ада -
ближа си лютите рани.
Не на земята - е мойта награда.
Рано е. Още е рано.
Бог ми изтрива сълзите скришни.
Нощем - ми кърпи крилете.
Дал ми Силата - силно да пиша.
Ако можете - ми я вземете. :)
Всеки е с право - да ме определя,
тъй, както акъл го учи.
Ниските хора - високо стрелят.
Все един - ще ме улучи...
Заситихте ли страстта си ловна?
Ей ме - по-малка от залък.
Гледам - най-праведните готови
да хвърлят първия камък.
За тях (от Кръста) тихо се моля!
Божия Син ме научи.
Високо стрелят - ниските хора.
Все един... ще ме улучи.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
Всъщност, може би това е правилният формат, за да се набие като с пирон в душата казаното.
И е доста лично