5.02.2010 г., 9:20

Нищожна илюзия

1K 0 2

Тридесетият кръг на ада,

а аз още съм жив,

никаква земна наслада

не променя характер ръждив.

Глътка въздух

и пак във калта,

смешното, тъжно безмълвие

води със себе си лудостта.

Една душа - отворена книга,

дребен, нищожен живот

без смисъл и без интрига,

замислена тъжна усмивка,

спомен от самотно детство

светли хоризонти закрива,

прогонва всяко вълшебство.

Безконечна тъга,

замъглено съзнание,

пречупена на две съдба,

кретаща в измислено сияние,

разговарям с небето и със звездите,

отвътре нашепва сърцето:

бори се да сбъднеш мечтите.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ShamelessDreams Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • отвътре нашепва сърцето:
    БОРИ СЕ да сбъднеш мечтите.
    То и друго ти казва, послушай
    и в себе си чуй гласа на звездите.

    Илюзии и полуистини самотни,
    не се лекуват със въздишки.
    Сърцето знае всички истини,
    от тебе нищо няма да скрие.
    Ще ти посочи грешките строго,
    може малко и да те нахока,
    а после много тихичко и просто
    ще ти начертае вярната посока.

    Послушай сърцето си, приятелю,
    често с него допитвай се нощем
    и веднъж реши се, тръгни в оная посока,
    която за тебе е посочило.
    Ще намериш по пътя си, обещавам
    ще намериш себе си истински
    и рецептата за всички дни,
    които със съдбата ще забъркате.
  • много тъжно,навява подтискаща безнадеждност...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...