^poison_tears^ (ShamelessDreams)
38 111
Feb 5, 2010, 9:20 AM

Нищожна илюзия 

  Poetry » Other
642 0 2

Тридесетият кръг на ада,

а аз още съм жив,

никаква земна наслада

не променя характер ръждив.

Глътка въздух

и пак във калта,

смешното, тъжно безмълвие

води със себе си лудостта.

Една душа - отворена книга,

дребен, нищожен живот

без смисъл и без интрига,

замислена тъжна усмивка,

спомен от самотно детство

светли хоризонти закрива,

прогонва всяко вълшебство.

Безконечна тъга,

замъглено съзнание,

пречупена на две съдба,

кретаща в измислено сияние,

разговарям с небето и със звездите,

отвътре нашепва сърцето:

бори се да сбъднеш мечтите.

 

© ShamelessDreams All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • отвътре нашепва сърцето:
    БОРИ СЕ да сбъднеш мечтите.
    То и друго ти казва, послушай
    и в себе си чуй гласа на звездите.

    Илюзии и полуистини самотни,
    не се лекуват със въздишки.
    Сърцето знае всички истини,
    от тебе нищо няма да скрие.
    Ще ти посочи грешките строго,
    може малко и да те нахока,
    а после много тихичко и просто
    ще ти начертае вярната посока.

    Послушай сърцето си, приятелю,
    често с него допитвай се нощем
    и веднъж реши се, тръгни в оная посока,
    която за тебе е посочило.
    Ще намериш по пътя си, обещавам
    ще намериш себе си истински
    и рецептата за всички дни,
    които със съдбата ще забъркате.
  • много тъжно,навява подтискаща безнадеждност...
Random works
: ??:??