29.07.2008 г., 9:48 ч.

Нищото 

  Поезия » Любовна
677 0 8

Днес не съм с добрата си душа.
Изчерпа се.
Раздадох я на просяци.
За тях -
пендар човещина.
За мене -
смисъл,

че съм още топла.


И лека
като лястовичи пух,
душата ми е Нищото голямо.
Спокойно е.
От празно не боли.
Но как ми липсва
да обичам само...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??