Нищото
Влезе под кожата...
Сложно е! Грубо, лишено от задръжки...
А вкъщи има толкова ненужни страници,
граници, чертаещи посоки към ненужното...
Изкуството изисква жертви,
но пуснато в тоалетната е нищо...
Скришно отражение, безвремие на глупава наука...
И с пускането на водата - на боклука...
И ето го подкожното
разхождане, напред-назад, с ножа...
И кожата навиква пак на болката,
а ролката върти се в магнетофона...
И гоня времето или ме гони то... Горкото...
Роторно завъртане и после мото:
"Загубени в себе си", дори изтрити,
а нищото минава вихърно между колите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
Радвам се, че емоцията ми те е докоснала...
