May 3, 2014, 2:14 AM

Нищото

Poetry

557 0 2

Влезе под кожата...
Сложно е! Грубо, лишено от задръжки...
А вкъщи има толкова ненужни страници,
граници, чертаещи посоки към ненужното...

Изкуството изисква жертви,
но пуснато в тоалетната е нищо...
Скришно отражение, безвремие на глупава наука...
И с пускането на водата - на боклука...

И ето го подкожното
разхождане, напред-назад, с ножа...
И кожата навиква пак на болката,
а ролката върти се в магнетофона...

И гоня времето или ме гони то... Горкото...
Роторно завъртане и после мото:
"Загубени в себе си", дори изтрити,
а нищото минава вихърно между колите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

DaniBo (Йордан Ботев)

Радвам се, че емоцията ми те е докоснала...

2014-05-04T21:30:51+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

докато го четях - агресивно ми крещеше в главата всяка своя думичка. Харесах това стихо, излял си си всичко в листа, а и е странно ритмично в думите си..

2014-05-03T23:49:40+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0