May 3, 2014, 2:14 AM

Нищото 

  Poetry
425 0 2

Влезе под кожата...
Сложно е! Грубо, лишено от задръжки...
А вкъщи има толкова ненужни страници,
граници, чертаещи посоки към ненужното...

Изкуството изисква жертви,
но пуснато в тоалетната е нищо...
Скришно отражение, безвремие на глупава наука...
И с пускането на водата - на боклука...

И ето го подкожното
разхождане, напред-назад, с ножа...
И кожата навиква пак на болката,
а ролката върти се в магнетофона...

И гоня времето или ме гони то... Горкото...
Роторно завъртане и после мото:
"Загубени в себе си", дори изтрити,
а нищото минава вихърно между колите...

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Радвам се, че емоцията ми те е докоснала...
  • докато го четях - агресивно ми крещеше в главата всяка своя думичка. Харесах това стихо, излял си си всичко в листа, а и е странно ритмично в думите си..
Random works
: ??:??