Ниска земя

Земя под хоризонта,
подгизнала от влага.
Тръби, канали, помпи,
енергия от вятър.

Тук всичко е земя –
дори водата става суша.
Стотици лодки без платна
превърнати във къщи.

Тук всяка шепа пръст
е ценна като злато.
Във всеки повей, отпадък, къс
са скрити киловати.

Ростверк пилоти търсят земна твърд,
кораби брега обстрелват с пясък.
Неволята, обречена на смърт,
във вълноломи се разбива с трясък.

Два лебеда над мен прелитат,
колела край мен бибипкат.
Диджериду вибрации изригва,
камбанен звън над сградите затихва.

На черен фон три хикса бели
напомнят – животът дар е, но и битка.
Смъртта е неизбежна, да бъдем смели!
Атаката е най-добра защита!

Тук всичко е възможност –
превърната в реалност.
Тук всеки е художник –
инженер, творец, дизайнер.

С щрих, линия и цвят
рисува се голямата картина.
От хората създаден свят
на непотъващата Атлантида!

Ван Гог със поглед ме изпитва.
Знам, Винсент, знам!
Талантът своето си иска,
и няма връщане назад!

Земя под хоризонта
на напора не се поддава.
Разнасяна с дима от джойнта
част от мене тук остава.