Aug 20, 2015, 5:11 PM

Ниска земя

  Poetry
572 0 0

Ниска земя


Земя под хоризонта,
подгизнала от влага.
Тръби, канали, помпи,
енергия от вятър.


Тук всичко е земя –
дори водата става суша.
Стотици лодки без платна
превърнати във къщи.


Тук всяка шепа пръст
е ценна като злато.
Във всеки повей, отпадък, къс
са скрити киловати.


Ростверк пилоти търсят земна твърд,
кораби брега обстрелват с пясък.
Неволята, обречена на смърт,
във вълноломи се разбива с трясък.


Два лебеда над мен прелитат,
колела край мен бибипкат.
Диджериду вибрации изригва,
камбанен звън над сградите затихва.

 

На черен фон три хикса бели
напомнят – животът дар е, но и битка.
Смъртта е неизбежна, да бъдем смели!
Атаката е най-добра защита!


Тук всичко е възможност –
превърната в реалност.
Тук всеки е художник –
инженер, творец, дизайнер.


С щрих, линия и цвят
рисува се голямата картина.
От хората създаден свят
на непотъващата Атлантида!


Ван Гог със поглед ме изпитва.
Знам, Винсент, знам!
Талантът своето си иска,
и няма връщане назад!


Земя под хоризонта
на напора не се поддава.
Разнасяна с дима от джойнта
част от мене тук остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...