7.03.2006 г., 12:33

Нито толкова истинска

915 0 6
Нито толкова истинска.
Нито толкова свята.
Най-безумно измислена.
С най-безумно богатсвто -
всяка мисъл на хората
да умея да чувам.
И без грам отговорност...
Свободата не струва,
ако хорски езици
безпощадно те връзват.
Ако  в клоните птиците
са наистина мъртви.
Ако слепи ключалки
като в гроб те затварят.
Истините са жалки,
щом стихът ти ... не пари
като бич, като жупел,
като жареща клада
във душите на другите.
А в това е наградата!


Венцислава Симеонова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...