22.05.2007 г., 21:50

No Dream

1.1K 0 1
Намирам се някъде тук.
Търся изгубена следа -
заличена от тъгата и сълзите.
Вглеждам се в две очи, но
те са празни -
нищо не виждам.

Отивам от другата страна.
Търся изход, обикалям,
лутам се, някъде там.
Виждам хора, но без лица.

Връщам се, а мрака вече е -
обвзел цялата земя.
Душата ми сама се лута -
в океан от забулени сърца.
Опитва се да намери -
изход от света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....