22.05.2007 г., 21:50

No Dream

1.1K 0 1
Намирам се някъде тук.
Търся изгубена следа -
заличена от тъгата и сълзите.
Вглеждам се в две очи, но
те са празни -
нищо не виждам.

Отивам от другата страна.
Търся изход, обикалям,
лутам се, някъде там.
Виждам хора, но без лица.

Връщам се, а мрака вече е -
обвзел цялата земя.
Душата ми сама се лута -
в океан от забулени сърца.
Опитва се да намери -
изход от света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...