May 22, 2007, 9:50 PM

No Dream

  Poetry
1.1K 0 1
Намирам се някъде тук.
Търся изгубена следа -
заличена от тъгата и сълзите.
Вглеждам се в две очи, но
те са празни -
нищо не виждам.

Отивам от другата страна.
Търся изход, обикалям,
лутам се, някъде там.
Виждам хора, но без лица.

Връщам се, а мрака вече е -
обвзел цялата земя.
Душата ми сама се лута -
в океан от забулени сърца.
Опитва се да намери -
изход от света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...