Но любовта ми страшно упоритата
Отдавна ме отлъчиха от рая си,
и "не се вписва" етикет си имам.
Но в нощите не мигвам и мечтая си,
да бъда просто твоята любима.
Та като казах "просто" се захласнаха,
от смях до сто и десет херувима,
съдбата ми тъй "простата и ясната"
сама се чуди още, че ме има.
Но любовта ми страшно упоритата,
среднощно срича нежните си думи...
Залага си рогата и копитата,
че цяла вечност има помежду ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
