Jul 10, 2024, 12:15 AM

Но любовта ми страшно упоритата

  Poetry » Love
380 0 0

Отдавна ме отлъчиха от рая си,
и "не се вписва" етикет си имам.
Но в нощите не мигвам и мечтая си,
да бъда просто твоята любима.

 

Та като казах "просто" се захласнаха,
от смях до сто и десет херувима,
съдбата ми тъй "простата и ясната"
сама се чуди още, че ме има.

 

Но любовта ми страшно упоритата,
среднощно срича нежните си думи...
Залага си рогата и копитата,
че цяла вечност има помежду ни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...