hristam (Христина Мачикян)
531 928
29.10.2011 г., 17:38 ч.

Но Любовта не вярва 

  Поезия » Любовна
818 1 8

Обичала съм тихо. Като кражба.
Със взлом съм се ограбвала лудешки,
а след това невинно съм се раждала
от чужди истини и свои грешки.

Обичала съм остро. Като изстрел,
самоубил поредната илюзия.
 Докато раните кървяли бистро,
по навик съм я галила по бузата.

Обичала съм гневно. Срещу себе си.
Напук на всяко самосъхранение.
 С колекция от страхове и  белези,
надмогнала страха ми, че съм временна.

Обичала съм. Без да пожелавам.
Докато хитро в ъгъла се киска,
се правя, че съвсем не я познавам.
Но Любовта не вярва. И ме иска.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??