Но Любовта не вярва
Обичала съм тихо. Като кражба.
Със взлом съм се ограбвала лудешки,
а след това невинно съм се раждала
от чужди истини и свои грешки.
Обичала съм остро. Като изстрел,
самоубил поредната илюзия.
Докато раните кървяли бистро,
по навик съм я галила по бузата.
Обичала съм гневно. Срещу себе си.
Напук на всяко самосъхранение.
С колекция от страхове и белези,
надмогнала страха ми, че съм временна.
Обичала съм. Без да пожелавам.
Докато хитро в ъгъла се киска,
се правя, че съвсем не я познавам.
Но Любовта не вярва. И ме иска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
Хареса ми от начало до край!