Oct 29, 2011, 5:38 PM

Но Любовта не вярва

Poetry » Love

989 1 8

Обичала съм тихо. Като кражба.
Със взлом съм се ограбвала лудешки,
а след това невинно съм се раждала
от чужди истини и свои грешки.

Обичала съм остро. Като изстрел,
самоубил поредната илюзия.
Докато раните кървяли бистро,
по навик съм я галила по бузата.

Обичала съм гневно. Срещу себе си.
Напук на всяко самосъхранение.
С колекция от страхове и белези,
надмогнала страха ми, че съм временна.

Обичала съм. Без да пожелавам.
Докато хитро в ъгъла се киска,
се правя, че съвсем не я познавам.
Но Любовта не вярва. И ме иска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisidara (Сиси)

Харесах много!!!

2011-11-09T19:56:27+02:00
hristam (Христина Мачикян)

Доставихте ми удоволствие, хора, с искрените си поздрави! Благодаря!

2011-10-31T19:11:22+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Харесах,многооо!

2011-10-31T09:06:26+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

!!!*

2011-10-29T23:53:00+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

интригуващо са представени различните лица на любовта в едно стихотворение, но най-важното е, че я има и те иска, нали Хареса ми от начало до край!

2011-10-29T21:33:21+03:00