Но Любовта не вярва

Oct 29, 2011, 5:38 PM

Poetry » Love

810 1 8

Обичала съм тихо. Като кражба.
Със взлом съм се ограбвала лудешки,
а след това невинно съм се раждала
от чужди истини и свои грешки.

Обичала съм остро. Като изстрел,
самоубил поредната илюзия.
Докато раните кървяли бистро,
по навик съм я галила по бузата.

Обичала съм гневно. Срещу себе си.
Напук на всяко самосъхранение.
С колекция от страхове и белези,
надмогнала страха ми, че съм временна.

Обичала съм. Без да пожелавам.
Докато хитро в ъгъла се киска,
се правя, че съвсем не я познавам.
Но Любовта не вярва. И ме иска.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sisidara (Сиси)

2011-11-09T19:56:27+02:00

Харесах много!!!
hristam (Христина Мачикян)

2011-10-31T19:11:22+02:00

Доставихте ми удоволствие, хора, с искрените си поздрави! Благодаря!
djudjii (Жанет Велкова)

2011-10-31T09:06:26+02:00

Харесах,многооо!
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

2011-10-29T23:53:00+03:00

!!!*
Traum (Цвети Йорданова)

2011-10-29T21:33:21+03:00

интригуващо са представени различните лица на любовта в едно стихотворение, но най-важното е, че я има и те иска, нали Хареса ми от начало до край!
argonyk (Димитър Никифоров)

2011-10-29T19:30:08+03:00

Супер.
Поздрави,Христина.
Eia (Росица Танчева)

2011-10-29T18:24:51+03:00

"Обичала съм гневно. Срещу себе си.
Напук на всяко самосъхранение."
!!!
doreto66 (Дора Павлова)

2011-10-29T17:39:15+03:00

харесах!