Но някои привикват
Какъв ти сън. Скандалите отново
люлеят кухнята ни като земен трус.
Крещи пак мама. Татко ù говори
между псувните.Знам ги наизуст...
Най-грозните им думи, със които
години вече тровят мойто детство.
След малко мама тихо ще изхлипа
и ще започне в сак да сбира дрехи...
Отиваме у баба. Пак за месец.
Докато татко в късна вечер дойде
с букет в ръка усмихнат и нетрезвен.
Отиваме си в къщи! Пак отново....
Не зная до кога, но си мечтая
да е задълго. Даже и завинаги.
Родителите вечно не изтрайват
един до друг. Но някои привикват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
