27.12.2019 г., 7:47 ч.

Но някои привикват 

  Поезия » За деца
1256 3 11

 

Какъв ти сън. Скандалите отново

люлеят кухнята ни като земен трус.

Крещи пак мама. Татко ù говори

между псувните.Знам ги наизуст...

 

Най-грозните им думи, със които

години вече тровят мойто детство.

След малко мама тихо ще изхлипа

и ще започне в сак да сбира дрехи...

 

Отиваме у баба. Пак за месец.

Докато татко в късна вечер дойде

с букет в ръка усмихнат и нетрезвен.

Отиваме си в къщи! Пак отново....

 

Не зная до кога, но си мечтая

да е задълго. Даже и завинаги.

Родителите вечно не изтрайват

един до друг. Но някои привикват...

© Дочка Василева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Детски космос »

3 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??