...но само сън е. И го знам...
В главата мислите се гонят –
замлъкнали щурци в нощта
и тихо думите се ронят –
хербаризирани цветя.
Изгрява в мрака цветен спомен,
ухаят нощните липи.
Китарен звън – сирак прогонен,
на прага, пред вратата спи.
И свива се сърцето свива,
топлийка малка, в свят голям.
В съня съм истински щастлива,
но само сън е. И го знам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
