Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
7.05.2020 г., 11:11 ч.

Но знам, че Го разсмивам - по човешки... 

  Поезия » Философска
427 5 16

След кривият измамен кръстопът,
 горчивото пиянство на компаса -
и пътищата вени са -  туптят
и хуква лудост - с песенна нагласа.
Какво ще стане с моят собствен свят?
Еони капят - лепкава меласа.
 Звезди стогласи екотно крещят.
Луната недоспала - пак  кръвяса.
 И порив непокорен - чака взрив,
танцуват жеравите  - изнурени,
 душа рисува Млечен път - с курсив,
сънуван сред далечните Вселени.
И в детски сън играя си - на Бог,
Короната е непосилно тежка...
Дали добър е, или много строг?
Но знам, че Го разсмивам - по човешки...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??