Но знам, че Го разсмивам - по човешки...
След кривият измамен кръстопът,
горчивото пиянство на компаса -
и пътищата вени са - туптят
и хуква лудост - с песенна нагласа.
Какво ще стане с моят собствен свят?
Еони капят - лепкава меласа.
Звезди стогласи екотно крещят.
Луната недоспала - пак кръвяса.
И порив непокорен - чака взрив,
танцуват жеравите - изнурени,
душа рисува Млечен път - с курсив,
сънуван сред далечните Вселени.
И в детски сън играя си - на Бог,
Короната е непосилно тежка...
Дали добър е, или много строг?
Но знам, че Го разсмивам - по човешки...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
