4.11.2016 г., 17:24

Ноември

Поезия » Друга

986 0 3

Днес баща ми щеше да навърши 48 години. Написах този стих за него - той толкова обичаше да лети, че преди 23 години небето стана негов вечен дом...

Когато дойда при теб на небето,
ще ми покажеш ли тайна една?
Тук нямаше от кого да науча
как да летя надалеч без крила...

Ти твоето сърце ли си ми подарил?
Забързано и жадно е за свобода...
От птиците най-смелата съм наследила –
отказвам цял живот да стъпвам по земята.

Ноември е и пак ти пращам самолет
с листата на умиращата, пъстра есен.
Със жадни очи пия светлосиньо небе
и пея куплети от нашата песен:

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

geni24 (Евгения Георгиева)

Поклон!

2016-11-04T22:30:17+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Поклон! С отрязани криле не можеш да летиш надалеч, но можеш да бъдеш достоен човек! Харесах!

2016-11-04T19:41:00+02:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Поклон пред паметта му! И момиче, със стиховете, които пишеш, ти вече летиш без крила. Поздравления!

2016-11-04T19:03:34+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0