dansyto (Данаил Таков)
804 3686
22.11.2022 г., 11:42 ч.

Ноември ме стопява ... до прашинка 

  Поезия
209 3 3

Не ме обгръщай в своя студ, ноември,

почакай – още малко се поспри.

Листата в жълто греят, те са перли,

които искат още топли дни.

 

От властната прегръдка в цвят мъгливо,

душата до прашинка се стопява.

Сърцето спира да препуска диво

и слънцето забравя да изгрява.

 

Вървя по твойте кални тротоари –

сиротен само вятърът вилнее.

А ти, завиваш в сивкави воали,

частици есен, дето бързо тлеят.

 

От кармата ти как да се избяга

и бездната ти как да се подмине?

Ноември, на ревера ти приляга,

кристално-ледена звезда да има!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вие сте ми истински верни, мили Скити, Jackie! Обожавам да ви чета, прощавайте, че не ми достига време да коментирам. Да знаете, че сте в сърцето ми!
  • Харесва ми, Дани!
  • Хубаво е, Дани! Ноември е предвесник на зимата и я носи в сърцето си!
Предложения
: ??:??