Nov 22, 2022, 11:42 AM

Ноември ме стопява ... до прашинка 

  Poetry
351 3 3
Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо,
душата до прашинка се стопява.
Сърцето спира да препуска диво
и слънцето забравя да изгрява.
Вървя по твойте кални тротоари –
сиротен само вятърът вилнее.
А ти, завиваш в сивкави воали,
частици есен, дето бързо тлеят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Random works
: ??:??