29.07.2022 г., 15:33 ч.

Ноемврийски сонет 

  Поезия » Строги форми
648 6 6

НОЕМВРИЙСКИ СОНЕТ

 

Отива си надеждата последна –

след глътчицата въздух и издишък,

но нейният живец не е излишен,

ноември щом във мислите заседне.

 

През заскреженото прозорче дебна –

ще трепне ли подир една въздишка

на самотата перлената нишка,

която паякът невидим прѐде.

 

Сребреят в мрака покривите стихнали –

оттук навярно ангели са минали

и вятър скитник подир тях е плакал.

 

Луната слиза ниско над градините.

И белите кокошчици на зимата

кълват снежинки в шепите на мрака.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??