29.07.2022 г., 15:33 ч.

Ноемврийски сонет 

  Поезия » Строги форми
5.0 / 9
1004 6 6
НОЕМВРИЙСКИ СОНЕТ
Отива си надеждата последна –
след глътчицата въздух и издишък,
но нейният живец не е излишен,
ноември щом във мислите заседне.
През заскреженото прозорче дебна –
ще трепне ли подир една въздишка
на самотата перлената нишка,
която паякът невидим прѐде.
Сребреят в мрака покривите стихнали –
оттук навярно ангели са минали
и вятър скитник подир тях е плакал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
  • Обичам те, защото си прекрасна, полегнала на стихналата гръд. Потъвам в погледа ти замечтаноясен, из...
  • Навярно ни грози безсмислие в един такъв абсурден свят... Крещиш, а чуваш нечий писък... Дали е твоя...
  • Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...

Още произведения »