Ноемврийски сонет
НОЕМВРИЙСКИ СОНЕТ
Отива си надеждата последна –
след глътчицата въздух и издишък,
но нейният живец не е излишен,
ноември щом във мислите заседне.
През заскреженото прозорче дебна –
ще трепне ли подир една въздишка
на самотата перлената нишка,
която паякът невидим прѐде.
Сребреят в мрака покривите стихнали –
оттук навярно ангели са минали
и вятър скитник подир тях е плакал.
Луната слиза ниско над градините.
И белите кокошчици на зимата
кълват снежинки в шепите на мрака.
© Валентина Йотова All rights reserved.
