15.03.2009 г., 0:17 ч.

Ноктюрно 

  Поезия
1064 0 25
Прости ми, майчице земя,
че нещо все не ми достига.
Погрешен курс поела е съдбата ми
и всеки нерв у мен крещи неистово
за лунните пътеки на морето,
за песента на морски бризове
и галещия аромат на сол и миди.
До болка ми е тъжно във душата
за облаците млечни по небето,
за изгрева и залеза над хоризонта
и чайките, летящи във окръжност.
Какви ли не сънувам брегове ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Предложения
: ??:??