Ноктюрно
Прости ми, майчице земя,
че нещо все не ми достига.
Погрешен курс поела е съдбата ми
и всеки нерв у мен крещи неистово
за лунните пътеки на морето,
за песента на морски бризове
и галещия аромат на сол и миди.
До болка ми е тъжно във душата
за облаците млечни по небето,
за изгрева и залеза над хоризонта
и чайките, летящи във окръжност.
Какви ли не сънувам брегове
в полупрозрачна морска тишина,
делфините, танцуващи с вълните
и белите чадъри на медузите.
Прости ми, майчице земя,
че все към морска шир ме тегли.
Прости ми, че от първия си ден
със морска сол съм къпана,
а във душата ми са сини дълбини.
В очите ми изгряват утрини,
окъпани със бяла пяна,
а в сънищата ми морето синьо
е буря от красиви спомени,
които като риби с люспи сребърни
в лазура на вълните ме потапят.
Не тръгвай, остани за малко с мен,
ти, морска шир - крилете на душата ми.
Без теб съм тъжна песен на прибоя ти,
със теб съм химн от морски приливи.
МУЗИКА>>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
