Ноктюрно

12.01.2022 г., 22:19 ч.

Поезия » Любовна

327 2 3

Дим – над пепел.

Прегорели страсти.

Свят безчувствен.

Стъпкани мечти.

Нощ бездънна.

Липсващи контрасти.

А – на свършек –

времето лети…

Странници-въпроси…

Сляпа влага.

Плач камбанен…

Гръм – по сенокос!

Утрото

към залез се протяга –

метнало сюртука –

среброкос…

А в зениците ми

непонятно лято

пътища чертае –

за обрат.

Тръпнеща

от чувство непознато –

търся своя ден –

със теб богат.

* «ПРЕЛЯЛ КАПЧУК»

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Довереница (Дочка Василева)

2022-01-13T23:50:18+02:00

"Утрото
към залез се протяга –
метнало сюртука –
среброкос…"

Аплодисменти!
palenka (П Антонова)

2022-01-13T05:31:22+02:00

Хареса ми!
inara

2022-01-12T22:42:49+02:00

Хареса ми. Кратките фрази насищат образността и същевременно въвличат в дълбочината на чувствата. Изборът на думи също ми допада.