Ноктюрно
НОКТЮРНО
Дим – над пепел.
Прегорели страсти.
Свят безчувствен.
Стъпкани мечти.
Нощ бездънна.
Липсващи контрасти.
А – на свършек –
времето лети…
Странници-въпроси…
Сляпа влага.
Плач камбанен…
Гръм – по сенокос!
Утрото
към залез се протяга –
метнало сюртука –
среброкос…
А в зениците ми
непонятно лято
пътища чертае –
за обрат.
Тръпнеща
от чувство непознато –
търся своя ден –
със теб богат.
* «ПРЕЛЯЛ КАПЧУК»
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
