Дим – над пепел.
Прегорели страсти.
Свят безчувствен.
Стъпкани мечти.
Нощ бездънна.
Липсващи контрасти.
А – на свършек –
времето лети…
Странници-въпроси…
Сляпа влага.
Плач камбанен…
Гръм – по сенокос!
Утрото
към залез се протяга –
метнало сюртука –
среброкос…
А в зениците ми
непонятно лято
пътища чертае –
за обрат.
Тръпнеща
от чувство непознато –
търся своя ден –
със теб богат.
* «ПРЕЛЯЛ КАПЧУК»
© Донка Василева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
