29.10.2022 г., 11:25

Ноктюрно

413 7 7

Не спя, но няма и да стана,

по гръб не мога да заспя -

броя мухите по тавана

понеже Слънцето изгря.

 

Припяват тихичко вълните,

лежиш до мене на калъч,

а Слънчо точно във очите

те гъделичка с палав лъч.

 

В съня си нещичко прошепна

и си в прегръдката ми пак,

усмихна се и леко трепна,

прехвърлила върху ми крак.

 

И да помръдна аз не смея,

и не издавам нито звук.

Дали наум да не попея?

Ти спинкай, скъпа. Аз съм тук

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© toti Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудна идилия! Добре, че е изгряло слънцето, че да видиш мухите по тавана 😃 😃 😃 Хареса ми тази смесица от битовизъм и лирично настроение с щипка ирония. Отначало реших, че сте заспали на плажа и се изпопритесних, но после си спомних за тавана и се успокоих 😃 Сладурско и добре написано. Поздравления, Тоти.
  • тест за търпение
  • Чудесно си те пази половинката!
    А си станал, и...
    Много ласкаво!
    Поздравления, Тоти!😉
  • Много нежно и романтично, създаваш настроение с оригиналните си стихове! Поздравявам те!
  • Ех, че красива утрин! Запази я, Тоти и я повтаряйте! Такава картина не омръзва и след 50 години, повярвай ми! Слънчеви почивни дни!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...