perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
24.01.2008 г., 8:25 ч.

Номерът на вековете 

  Поезия » Философска
631 0 13

Богините свалиха шапки,

разстрелно сплетоха коси,

амброзия се стичаше на капки

в мелодии на Бах и Дебюси,

танцуваха богините божествено

в омаята на луд копнеж,

купонът се завихряше тържествено

в магията на луд кипеж

и с устните облизваха нектара,

обилно лееше се алкохол,

доказваха чрез митологията стара,

че царят винаги е гол,

макар да бе облечен с дрехи,

обшити с диаманти и рубин,

захвърлил бойните доспехи,

достигнал небосвода син,

седеше в пълния си блясък

на своя непостигнат трон,

положил в кулите от пясък

кивота, стария закон,

на който кланяха се боговете,

разложени от секс и алкохол...

Но, скриха номера си вековете,

че царят винаги е гол.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??